кикот

Речник на българския език

кѝкот — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Неприличен смях, кикотене. От тъмното се чу кикот.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кикут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-кот
непълен член ки-ко-та
пълен член ки-ко-тът
мн.ч. ки-ко-ти
членувано ки-ко-ти-те
бройна форма ки-ко-та
звателна форма —

Връзки