изсмивам

Речник на българския език

изсмивам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • исмивам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-сми-вам из-сми-ва-ме
2 лице из-сми-ваш из-сми-ва-те
3 лице из-сми-ва из-сми-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-сми-вах из-сми-вах-ме
2 лице из-сми-ва из-сми-вах-те
3 лице из-сми-ва из-сми-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-сми-вах из-сми-вах-ме
2 лице из-сми-ва-ше из-сми-вах-те
3 лице из-сми-ва-ше из-сми-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсмивал съм изсмивала съм изсмивало съм изсмивали сме
2 лице изсмивал си изсмивала си изсмивало си изсмивали сте
3 лице изсмивал е изсмивала е изсмивало е изсмивали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изсмивал бях изсмивала бях изсмивало бяхме изсмивали
2 лице беше изсмивал беше изсмивала беше изсмивало бяхте изсмивали
3 лице беше изсмивал беше изсмивала беше изсмивало бяха изсмивали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изсмивам ще изсмиваме
2 лице ще изсмиваш ще изсмивате
3 лице ще изсмива ще изсмиват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изсмивал ще съм изсмивала ще съм изсмивало ще сме изсмивали
2 лице ще си изсмивал ще си изсмивала ще си изсмивало ще сте изсмивали
3 лице ще е изсмивал ще е изсмивала ще е изсмивало ще са изсмивали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изсмивам щяхме да изсмиваме
2 лице щеше да изсмиваш щяхте да изсмивате
3 лице щеше да изсмива щяха да изсмиват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изсмивал щях да съм изсмивала щях да съм изсмивало щяхме да сме изсмивали
2 лице щеше да си изсмивал щеше да си изсмивала щеше да си изсмивало щяхте да сте изсмивали
3 лице щеше да е изсмивал щеше да е изсмивала щеше да е изсмивало щяха да са изсмивали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсмивал съм изсмивала съм изсмивало съм изсмивали сме
2 лице изсмивал си изсмивала си изсмивало си изсмивали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсмивал съм изсмивала съм изсмивало съм изсмивали сме
2 лице изсмивал си изсмивала си изсмивало си изсмивали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изсмивал била съм изсмивала било съм изсмивало били сме изсмивали
2 лице бил си изсмивал била си изсмивала било си изсмивало били сте изсмивали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изсмивам щяла съм да изсмивам щяло съм да изсмивам щели сме да изсмиваме
2 лице щял си да изсмиваш щяла си да изсмиваш щяло си да изсмиваш щели сте да изсмивате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изсмивал щяла съм да съм изсмивала щяло съм да съм изсмивало щели сме да сме изсмивали
2 лице щял си да си изсмивал щяла си да си изсмивала щяло си да си изсмивало щели сте да сте изсмивали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изсмивал бих изсмивала бих изсмивало бихме изсмивали
2 лице би изсмивал би изсмивала би изсмивало бихте изсмивали
3 лице би изсмивал би изсмивала би изсмивало биха изсмивали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-сми-вай из-сми-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-сми-вал
непълен член из-сми-ва-лия
пълен член из-сми-ва-ли-ят
женски род из-сми-ва-ла
членувано из-сми-ва-ла-та
среден род из-сми-ва-ло
членувано из-сми-ва-ло-то
множествено число из-сми-ва-ли
членувано из-сми-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-сми-вал
женски род из-сми-ва-ла
среден род из-сми-ва-ло
множествено число из-сми-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-сми-ващ
непълен член из-сми-ва-щия
пълен член из-сми-ва-щи-ят
женски род из-сми-ва-ща
членувано из-сми-ва-ща-та
среден род из-сми-ва-що
членувано из-сми-ва-що-то
множествено число из-сми-ва-щи
членувано из-сми-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-сми-вай-ки