изсмивал съм

Речник на българския език

1. изсмивал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изсмивал съм е производна форма на изсмивам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изсмивал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изсмивал съм е производна форма на изсмивам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изсмивал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изсмивал съм е производна форма на изсмивам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).