кикотил си

Речник на българския език

1. кикотил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

кикотил си е производна форма на кикотя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. кикотил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

кикотил си е производна форма на кикотя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).