кикотило е

Речник на българския език

1. кикотило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кикотило е е производна форма на кикотя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кикотило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кикотило е е производна форма на кикотя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).