кикотила е

Речник на българския език

1. кикотила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кикотила е е производна форма на кикотя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кикотила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кикотила е е производна форма на кикотя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).