кикотело

Речник на българския език

1. кикотело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кикотело е производна форма на кикотя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кикотело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кикотело е производна форма на кикотя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).