кикотил е

Речник на българския език

1. кикотил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кикотил е е производна форма на кикотя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кикотил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кикотил е е производна форма на кикотя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).