кикотил

Речник на българския език

1. кикотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кикотил е производна форма на кикотя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кикотил — мин. деят. св. прич. м. р.

кикотил е производна форма на кикотя се (мин. деят. св. прич. м. р.).