изцвъртя

Речник на българския език

изцвъртя непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изцвъртъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ц-вър-тя из-ц-вър-тим
2 лице из-ц-вър-тиш из-ц-вър-ти-те
3 лице из-ц-вър-ти из-ц-вър-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ц-вър-тях из-ц-вър-тях-ме
2 лице из-ц-вър-тя из-ц-вър-тях-те
3 лице из-ц-вър-тя из-ц-вър-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ц-вър-тях из-ц-вър-тях-ме
2 лице из-ц-вър-те-ше из-ц-вър-тях-те
3 лице из-ц-вър-те-ше из-ц-вър-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изцвъртял съм изцвъртяла съм изцвъртяло съм изцвъртели сме
2 лице изцвъртял си изцвъртяла си изцвъртяло си изцвъртели сте
3 лице изцвъртял е изцвъртяла е изцвъртяло е изцвъртели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изцвъртял бях изцвъртяла бях изцвъртяло бяхме изцвъртели
2 лице беше изцвъртял беше изцвъртяла беше изцвъртяло бяхте изцвъртели
3 лице беше изцвъртял беше изцвъртяла беше изцвъртяло бяха изцвъртели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изцвъртя ще изцвъртим
2 лице ще изцвъртиш ще изцвъртите
3 лице ще изцвърти ще изцвъртят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изцвъртял ще съм изцвъртяла ще съм изцвъртяло ще сме изцвъртели
2 лице ще си изцвъртял ще си изцвъртяла ще си изцвъртяло ще сте изцвъртели
3 лице ще е изцвъртял ще е изцвъртяла ще е изцвъртяло ще са изцвъртели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изцвъртя щяхме да изцвъртим
2 лице щеше да изцвъртиш щяхте да изцвъртите
3 лице щеше да изцвърти щяха да изцвъртят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изцвъртял щях да съм изцвъртяла щях да съм изцвъртяло щяхме да сме изцвъртели
2 лице щеше да си изцвъртял щеше да си изцвъртяла щеше да си изцвъртяло щяхте да сте изцвъртели
3 лице щеше да е изцвъртял щеше да е изцвъртяла щеше да е изцвъртяло щяха да са изцвъртели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изцвъртял съм изцвъртяла съм изцвъртяло съм изцвъртели сме
2 лице изцвъртял си изцвъртяла си изцвъртяло си изцвъртели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изцвъртял съм изцвъртяла съм изцвъртяло съм изцвъртели сме
2 лице изцвъртял си изцвъртяла си изцвъртяло си изцвъртели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изцвъртял била съм изцвъртяла било съм изцвъртяло били сме изцвъртели
2 лице бил си изцвъртял била си изцвъртяла било си изцвъртяло били сте изцвъртели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изцвъртя щяла съм да изцвъртя щяло съм да изцвъртя щели сме да изцвъртим
2 лице щял си да изцвъртиш щяла си да изцвъртиш щяло си да изцвъртиш щели сте да изцвъртите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изцвъртял щяла съм да съм изцвъртяла щяло съм да съм изцвъртяло щели сме да сме изцвъртели
2 лице щял си да си изцвъртял щяла си да си изцвъртяла щяло си да си изцвъртяло щели сте да сте изцвъртели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изцвъртял бих изцвъртяла бих изцвъртяло бихме изцвъртели
2 лице би изцвъртял би изцвъртяла би изцвъртяло бихте изцвъртели
3 лице би изцвъртял би изцвъртяла би изцвъртяло биха изцвъртели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ц-вър-ти из-ц-вър-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ц-вър-тял
непълен член из-ц-вър-те-лия
пълен член из-ц-вър-те-ли-ят
женски род из-ц-вър-тя-ла
членувано из-ц-вър-тя-ла-та
среден род из-ц-вър-тя-ло
членувано из-ц-вър-тя-ло-то
множествено число из-ц-вър-те-ли
членувано из-ц-вър-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ц-вър-тял
женски род из-ц-вър-тя-ла
среден род из-ц-вър-тя-ло
множествено число из-ц-вър-те-ли