изцвъртяла си

Речник на българския език

1. изцвъртяла си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изцвъртяла си е производна форма на изцвъртя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. изцвъртяла си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изцвъртяла си е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. изцвъртяла си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изцвъртяла си е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).