изцвъртели

Речник на българския език

1. изцвъртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изцвъртели е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изцвъртели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изцвъртели е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изцвъртели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изцвъртели е производна форма на изцвъртя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изцвъртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изцвъртели е производна форма на изцвъртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).