изцвъртяла е

Речник на българския език

1. изцвъртяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцвъртяла е е производна форма на изцвъртя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изцвъртяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцвъртяла е е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изцвъртяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцвъртяла е е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).