бил изцвъртял

Речник на българския език

1. бил изцвъртял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изцвъртял е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).