изцвърти

Речник на българския език

1. изцвърти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изцвърти е производна форма на изцвъртя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изцвърти — повелително наклонение, ед. ч.

изцвърти е производна форма на изцвъртя (повелително наклонение, ед. ч.).