изцвъртяло е

Речник на българския език

1. изцвъртяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвъртяло е е производна форма на изцвъртя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцвъртяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвъртяло е е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изцвъртяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвъртяло е е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).