изцвъртял е

Речник на българския език

1. изцвъртял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвъртял е е производна форма на изцвъртя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцвъртял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвъртял е е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изцвъртял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвъртял е е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).