изцвъртяло си

Речник на българския език

1. изцвъртяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изцвъртяло си е производна форма на изцвъртя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцвъртяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изцвъртяло си е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изцвъртяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изцвъртяло си е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).