изцвъртял

Речник на българския език

1. изцвъртял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвъртял е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцвъртял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвъртял е производна форма на изцвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изцвъртял — мин. деят. св. прич. м. р.

изцвъртял е производна форма на изцвъртя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изцвъртял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изцвъртял е производна форма на изцвъртя (мин. деят. несв. прич. м. р.).