изприщя

Речник на българския език

изприщя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изприштъ
  • изприштя
  • изприщъ
  • исприштъ
  • исприштя
  • исприщъ
  • исприщя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-п-ри-щя из-п-ри-щим
2 лице из-п-ри-щиш из-п-ри-щи-те
3 лице из-п-ри-щи из-п-ри-щят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ри-щих из-п-ри-щих-ме
2 лице из-п-ри-щи из-п-ри-щих-те
3 лице из-п-ри-щи из-п-ри-щи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ри-щех из-п-ри-щех-ме
2 лице из-п-ри-ще-ше из-п-ри-щех-те
3 лице из-п-ри-ще-ше из-п-ри-ще-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изприщил съм изприщила съм изприщило съм изприщили сме
2 лице изприщил си изприщила си изприщило си изприщили сте
3 лице изприщил е изприщила е изприщило е изприщили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изприщил бях изприщила бях изприщило бяхме изприщили
2 лице беше изприщил беше изприщила беше изприщило бяхте изприщили
3 лице беше изприщил беше изприщила беше изприщило бяха изприщили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изприщя ще изприщим
2 лице ще изприщиш ще изприщите
3 лице ще изприщи ще изприщят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изприщил ще съм изприщила ще съм изприщило ще сме изприщили
2 лице ще си изприщил ще си изприщила ще си изприщило ще сте изприщили
3 лице ще е изприщил ще е изприщила ще е изприщило ще са изприщили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изприщя щяхме да изприщим
2 лице щеше да изприщиш щяхте да изприщите
3 лице щеше да изприщи щяха да изприщят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изприщил щях да съм изприщила щях да съм изприщило щяхме да сме изприщили
2 лице щеше да си изприщил щеше да си изприщила щеше да си изприщило щяхте да сте изприщили
3 лице щеше да е изприщил щеше да е изприщила щеше да е изприщило щяха да са изприщили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изприщел съм изприщела съм изприщело съм изприщели сме
2 лице изприщел си изприщела си изприщело си изприщели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изприщил съм изприщила съм изприщило съм изприщили сме
2 лице изприщил си изприщила си изприщило си изприщили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изприщил била съм изприщила било съм изприщило били сме изприщили
2 лице бил си изприщил била си изприщила било си изприщило били сте изприщили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изприщя щяла съм да изприщя щяло съм да изприщя щели сме да изприщим
2 лице щял си да изприщиш щяла си да изприщиш щяло си да изприщиш щели сте да изприщите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изприщил щяла съм да съм изприщила щяло съм да съм изприщило щели сме да сме изприщили
2 лице щял си да си изприщил щяла си да си изприщила щяло си да си изприщило щели сте да сте изприщили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изприщил бих изприщила бих изприщило бихме изприщили
2 лице би изприщил би изприщила би изприщило бихте изприщили
3 лице би изприщил би изприщила би изприщило биха изприщили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-п-ри-щи из-п-ри-ще-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-п-ри-щен
непълен член из-п-ри-ще-ния
пълен член из-п-ри-ще-ни-ят
женски род из-п-ри-ще-на
членувано из-п-ри-ще-на-та
среден род из-п-ри-ще-но
членувано из-п-ри-ще-но-то
множествено число из-п-ри-ще-ни
членувано из-п-ри-ще-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ри-щил
непълен член из-п-ри-щи-лия
пълен член из-п-ри-щи-ли-ят
женски род из-п-ри-щи-ла
членувано из-п-ри-щи-ла-та
среден род из-п-ри-щи-ло
членувано из-п-ри-щи-ло-то
множествено число из-п-ри-щи-ли
членувано из-п-ри-щи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ри-щел
женски род из-п-ри-ще-ла
среден род из-п-ри-ще-ло
множествено число из-п-ри-ще-ли