изприщила

Речник на българския език

1. изприщила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изприщила е производна форма на изприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изприщила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изприщила е производна форма на изприщя (мин. деят. св. прич. ж. р.).