бил е изприщил

Речник на българския език

1. бил е изприщил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изприщил е производна форма на изприщя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).