изприщило е

Речник на българския език

1. изприщило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изприщило е е производна форма на изприщя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изприщило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изприщило е е производна форма на изприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).