изприщил си

Речник на българския език

1. изприщил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изприщил си е производна форма на изприщя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изприщил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изприщил си е производна форма на изприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).