изприщило си

Речник на българския език

1. изприщило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изприщило си е производна форма на изприщя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изприщило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изприщило си е производна форма на изприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).