изприщило

Речник на българския език

1. изприщило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изприщило е производна форма на изприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изприщило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изприщило е производна форма на изприщя (мин. деят. св. прич. ср. р.).