беше изприщил

Речник на българския език

1. беше изприщил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше изприщил е производна форма на изприщя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше изприщил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше изприщил е производна форма на изприщя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).