щял да е изприщил

Речник на българския език

1. щял да е изприщил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е изприщил е производна форма на изприщя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).