изприщил
1.
изприщил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изприщил
е производна форма
на изприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изприщил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изприщил
е производна форма
на изприщя (мин. деят. св. прич. м. р.).