измяуча

Речник на българския език

измяуча непреходен глагол от свършен вид (тип 176it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • измъуча

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мя-у-ча из-мя-у-чим
2 лице из-мя-у-чиш из-мя-у-чи-те
3 лице из-мя-у-чи из-мя-у-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мя-у-чих из-мя-у-чих-ме
2 лице из-мя-у-чи из-мя-у-чих-те
3 лице из-мя-у-чи из-мя-у-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мя-у-чех из-мя-у-чех-ме
2 лице из-мя-у-че-ше из-мя-у-чех-те
3 лице из-мя-у-че-ше из-мя-у-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измяучил съм измяучила съм измяучило съм измяучили сме
2 лице измяучил си измяучила си измяучило си измяучили сте
3 лице измяучил е измяучила е измяучило е измяучили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измяучил бях измяучила бях измяучило бяхме измяучили
2 лице беше измяучил беше измяучила беше измяучило бяхте измяучили
3 лице беше измяучил беше измяучила беше измяучило бяха измяучили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измяуча ще измяучим
2 лице ще измяучиш ще измяучите
3 лице ще измяучи ще измяучат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измяучил ще съм измяучила ще съм измяучило ще сме измяучили
2 лице ще си измяучил ще си измяучила ще си измяучило ще сте измяучили
3 лице ще е измяучил ще е измяучила ще е измяучило ще са измяучили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измяуча щяхме да измяучим
2 лице щеше да измяучиш щяхте да измяучите
3 лице щеше да измяучи щяха да измяучат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измяучил щях да съм измяучила щях да съм измяучило щяхме да сме измяучили
2 лице щеше да си измяучил щеше да си измяучила щеше да си измяучило щяхте да сте измяучили
3 лице щеше да е измяучил щеше да е измяучила щеше да е измяучило щяха да са измяучили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измяучел съм измяучела съм измяучело съм измяучели сме
2 лице измяучел си измяучела си измяучело си измяучели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измяучил съм измяучила съм измяучило съм измяучили сме
2 лице измяучил си измяучила си измяучило си измяучили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измяучил била съм измяучила било съм измяучило били сме измяучили
2 лице бил си измяучил била си измяучила било си измяучило били сте измяучили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измяуча щяла съм да измяуча щяло съм да измяуча щели сме да измяучим
2 лице щял си да измяучиш щяла си да измяучиш щяло си да измяучиш щели сте да измяучите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измяучил щяла съм да съм измяучила щяло съм да съм измяучило щели сме да сме измяучили
2 лице щял си да си измяучил щяла си да си измяучила щяло си да си измяучило щели сте да сте измяучили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измяучил бих измяучила бих измяучило бихме измяучили
2 лице би измяучил би измяучила би измяучило бихте измяучили
3 лице би измяучил би измяучила би измяучило биха измяучили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мя-у-чи из-мя-у-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мя-у-чил
непълен член из-мя-у-чи-лия
пълен член из-мя-у-чи-ли-ят
женски род из-мя-у-чи-ла
членувано из-мя-у-чи-ла-та
среден род из-мя-у-чи-ло
членувано из-мя-у-чи-ло-то
множествено число из-мя-у-чи-ли
членувано из-мя-у-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мя-у-чел
женски род из-мя-у-че-ла
среден род из-мя-у-че-ло
множествено число из-мя-у-че-ли