измяучил си

Речник на българския език

1. измяучил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измяучил си е производна форма на измяуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. измяучил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измяучил си е производна форма на измяуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).