измяучела

Речник на българския език

1. измяучела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измяучела е производна форма на измяуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измяучела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

измяучела е производна форма на измяуча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).