беше измяучил

Речник на българския език

1. беше измяучил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше измяучил е производна форма на измяуча (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше измяучил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше измяучил е производна форма на измяуча (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).