измяучила

Речник на българския език

1. измяучила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измяучила е производна форма на измяуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измяучила — мин. деят. св. прич. ж. р.

измяучила е производна форма на измяуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).