бил е измяучил

Речник на българския език

1. бил е измяучил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е измяучил е производна форма на измяуча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).