измяучил съм

Речник на българския език

1. измяучил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измяучил съм е производна форма на измяуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. измяучил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измяучил съм е производна форма на измяуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).