щял е да е измяучил

Речник на българския език

1. щял е да е измяучил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е измяучил е производна форма на измяуча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).