бил съм измяучил

Речник на българския език

1. бил съм измяучил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм измяучил е производна форма на измяуча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).