измуша

Речник на българския език

изму̀ша преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езмуша
  • езмушъ
  • измушъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-му-ша из-му-шим
2 лице из-му-шиш из-му-ши-те
3 лице из-му-ши из-му-шат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-му-ших из-му-ших-ме
2 лице из-му-ши из-му-ших-те
3 лице из-му-ши из-му-ши-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-му-шех из-му-шех-ме
2 лице из-му-ше-ше из-му-шех-те
3 лице из-му-ше-ше из-му-ше-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измушил съм измушила съм измушило съм измушили сме
2 лице измушил си измушила си измушило си измушили сте
3 лице измушил е измушила е измушило е измушили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измушил бях измушила бях измушило бяхме измушили
2 лице беше измушил беше измушила беше измушило бяхте измушили
3 лице беше измушил беше измушила беше измушило бяха измушили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измуша ще измушим
2 лице ще измушиш ще измушите
3 лице ще измуши ще измушат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измушил ще съм измушила ще съм измушило ще сме измушили
2 лице ще си измушил ще си измушила ще си измушило ще сте измушили
3 лице ще е измушил ще е измушила ще е измушило ще са измушили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измуша щяхме да измушим
2 лице щеше да измушиш щяхте да измушите
3 лице щеше да измуши щяха да измушат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измушил щях да съм измушила щях да съм измушило щяхме да сме измушили
2 лице щеше да си измушил щеше да си измушила щеше да си измушило щяхте да сте измушили
3 лице щеше да е измушил щеше да е измушила щеше да е измушило щяха да са измушили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измушел съм измушела съм измушело съм измушели сме
2 лице измушел си измушела си измушело си измушели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измушил съм измушила съм измушило съм измушили сме
2 лице измушил си измушила си измушило си измушили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измушил била съм измушила било съм измушило били сме измушили
2 лице бил си измушил била си измушила било си измушило били сте измушили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измуша щяла съм да измуша щяло съм да измуша щели сме да измушим
2 лице щял си да измушиш щяла си да измушиш щяло си да измушиш щели сте да измушите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измушил щяла съм да съм измушила щяло съм да съм измушило щели сме да сме измушили
2 лице щял си да си измушил щяла си да си измушила щяло си да си измушило щели сте да сте измушили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измушил бих измушила бих измушило бихме измушили
2 лице би измушил би измушила би измушило бихте измушили
3 лице би измушил би измушила би измушило биха измушили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-му-ши из-му-ше-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-му-шен
непълен член из-му-ше-ния
пълен член из-му-ше-ни-ят
женски род из-му-ше-на
членувано из-му-ше-на-та
среден род из-му-ше-но
членувано из-му-ше-но-то
множествено число из-му-ше-ни
членувано из-му-ше-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-му-шил
непълен член из-му-ши-лия
пълен член из-му-ши-ли-ят
женски род из-му-ши-ла
членувано из-му-ши-ла-та
среден род из-му-ши-ло
членувано из-му-ши-ло-то
множествено число из-му-ши-ли
членувано из-му-ши-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-му-шел
женски род из-му-ше-ла
среден род из-му-ше-ло
множествено число из-му-ше-ли