измушели

Речник на българския език

1. измушели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измушели е производна форма на измуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измушели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измушели е производна форма на измуша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).