измушил

Речник на българския език

1. измушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измушил е производна форма на измуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измушил — мин. деят. св. прич. м. р.

измушил е производна форма на измуша (мин. деят. св. прич. м. р.).