измушил съм

Речник на българския език

1. измушил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измушил съм е производна форма на измуша (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. измушил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измушил съм е производна форма на измуша (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).