щяла съм да съм измушила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм измушила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм измушила е производна форма на измуша (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).