измушило е

Речник на българския език

1. измушило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измушило е е производна форма на измуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измушило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измушило е е производна форма на измуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).