измушило

Речник на българския език

1. измушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измушило е производна форма на измуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

измушило е производна форма на измуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).