измушело

Речник на българския език

1. измушело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измушело е производна форма на измуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измушело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измушело е производна форма на измуша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).