измушили

Речник на българския език

1. измушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

измушили е производна форма на измуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

измушили е производна форма на измуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).