измушило си

Речник на българския език

1. измушило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

измушило си е производна форма на измуша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. измушило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

измушило си е производна форма на измуша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).