изкорубя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-ко-ру-бя	из-ко-ру-бим
2 лице	из-ко-ру-биш	из-ко-ру-би-те
3 лице	из-ко-ру-би	из-ко-ру-бят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-ко-ру-бих	из-ко-ру-бих-ме
2 лице	из-ко-ру-би	из-ко-ру-бих-те
3 лице	из-ко-ру-би	из-ко-ру-би-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-ко-ру-бех	из-ко-ру-бех-ме
2 лице	из-ко-ру-бе-ше	из-ко-ру-бех-те
3 лице	из-ко-ру-бе-ше	из-ко-ру-бе-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изкорубил съм	изкорубила съм	изкорубило съм	изкорубили сме
2 лице	изкорубил си	изкорубила си	изкорубило си	изкорубили сте
3 лице	изкорубил е	изкорубила е	изкорубило е	изкорубили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях изкорубил	бях изкорубила	бях изкорубило	бяхме изкорубили
2 лице	беше изкорубил	беше изкорубила	беше изкорубило	бяхте изкорубили
3 лице	беше изкорубил	беше изкорубила	беше изкорубило	бяха изкорубили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще изкорубя	ще изкорубим
2 лице	ще изкорубиш	ще изкорубите
3 лице	ще изкоруби	ще изкорубят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм изкорубил	ще съм изкорубила	ще съм изкорубило	ще сме изкорубили
2 лице	ще си изкорубил	ще си изкорубила	ще си изкорубило	ще сте изкорубили
3 лице	ще е изкорубил	ще е изкорубила	ще е изкорубило	ще са изкорубили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да изкорубя	щяхме да изкорубим
2 лице	щеше да изкорубиш	щяхте да изкорубите
3 лице	щеше да изкоруби	щяха да изкорубят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм изкорубил	щях да съм изкорубила	щях да съм изкорубило	щяхме да сме изкорубили
2 лице	щеше да си изкорубил	щеше да си изкорубила	щеше да си изкорубило	щяхте да сте изкорубили
3 лице	щеше да е изкорубил	щеше да е изкорубила	щеше да е изкорубило	щяха да са изкорубили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изкорубел съм	изкорубела съм	изкорубело съм	изкорубели сме
2 лице	изкорубел си	изкорубела си	изкорубело си	изкорубели сте
3 лице	из-ко-ру-бел изкорубел е	из-ко-ру-бе-ла изкорубела е	из-ко-ру-бе-ло изкорубело е	из-ко-ру-бе-ли изкорубели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изкорубил съм	изкорубила съм	изкорубило съм	изкорубили сме
2 лице	изкорубил си	изкорубила си	изкорубило си	изкорубили сте
3 лице	из-ко-ру-бил изкорубил е	из-ко-ру-би-ла изкорубила е	из-ко-ру-би-ло изкорубило е	из-ко-ру-би-ли изкорубили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм изкорубил	била съм изкорубила	било съм изкорубило	били сме изкорубили
2 лице	бил си изкорубил	била си изкорубила	било си изкорубило	били сте изкорубили
3 лице	бил изкорубил бил е изкорубил	била изкорубила била е изкорубила	било изкорубило било е изкорубило	били изкорубили били са изкорубили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да изкорубя	щяла съм да изкорубя	щяло съм да изкорубя	щели сме да изкорубим
2 лице	щял си да изкорубиш	щяла си да изкорубиш	щяло си да изкорубиш	щели сте да изкорубите
3 лице	щял да изкоруби щял е да изкоруби	щяла да изкоруби щяла е да изкоруби	щяло да изкоруби щяло е да изкоруби	щели да изкорубят щели са да изкорубят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм изкорубил	щяла съм да съм изкорубила	щяло съм да съм изкорубило	щели сме да сме изкорубили
2 лице	щял си да си изкорубил	щяла си да си изкорубила	щяло си да си изкорубило	щели сте да сте изкорубили
3 лице	щял да е изкорубил щял е да е изкорубил	щяла да е изкорубила щяла е да е изкорубила	щяло да е изкорубило щяло е да е изкорубило	щели да са изкорубили щели са да са изкорубили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих изкорубил	бих изкорубила	бих изкорубило	бихме изкорубили
2 лице	би изкорубил	би изкорубила	би изкорубило	бихте изкорубили
3 лице	би изкорубил	би изкорубила	би изкорубило	биха изкорубили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-ко-ру-би	из-ко-ру-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		из-ко-ру-бен
		непълен член	из-ко-ру-бе-ния
		пълен член	из-ко-ру-бе-ни-ят
	женски род		из-ко-ру-бе-на
		членувано	из-ко-ру-бе-на-та
	среден род		из-ко-ру-бе-но
		членувано	из-ко-ру-бе-но-то
множествено число			из-ко-ру-бе-ни
		членувано	из-ко-ру-бе-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-ко-ру-бил
		непълен член	из-ко-ру-би-лия
		пълен член	из-ко-ру-би-ли-ят
	женски род		из-ко-ру-би-ла
		членувано	из-ко-ру-би-ла-та
	среден род		из-ко-ру-би-ло
		членувано	из-ко-ру-би-ло-то
множествено число			из-ко-ру-би-ли
		членувано	из-ко-ру-би-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-ко-ру-бел
	женски род	из-ко-ру-бе-ла
	среден род	из-ко-ру-бе-ло
множествено число		из-ко-ру-бе-ли