изкорубело

Речник на българския език

1. изкорубело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкорубело е производна форма на изкорубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкорубело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкорубело е производна форма на изкорубя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).